2023 Автор: Fred Peacock | [email protected]. Последно модифициран: 2023-05-21 15:49
Има нещо, което ми се случва, след като автор, чието произведение никога не съм чел или чел много малко, умира и съм почти сигурен, че може да се проследи директно до моето католическо кръщение. По никакъв начин не съм практикуващ католик – кръщението беше моето първо и последно тайнство – но мисля, че има нещо във водата, с която ме кръщаваха. И това нещо се нарича „Вина“.
Имах разкритие (вижте всички тези религиозни препратки!), когато Рей Бредбъри почина по-рано този месец. Когато чух за смъртта му, първата ми мисъл беше: „О, трябва да прочета 451 Фаренхайт!“И тогава осъзнах, че това е точно същата реакция, която имах, когато научих за смъртта на Франк Маккорт през 2009 г. (само няколко часа съм в аудио версията на Пепелта на Анджела), Адриен Рич този март (извадих том с поезия, който купих в колежа, но не съм отворил), J. D. Селинджър през 2010 г. (в резултат прочетох Catcher in the Rye и го мразех и не съм чел нищо друго от него) и Джон Ъпдайк през 2009 г. (аз четете Терорист, но нито едно от основните му произведения).
Първият път, когато се случи, Кърт Вонегът почина.
Никога не бих чел Вонегът (признание: все още не съм), но годината преди да почине, посетих братовчед сиАнна в Израел и тя продължаваше безкрайно колко много го обича и ме ругаеше, че не съм чела нищо. Тя ме насърчи да прочета „Котешка люлка“веднага щом се прибера и аз напълно възнамерявах да го направя. Тя е от хората, на чието мнение за книгите безпрекословно вярвам. (Имам предвид, че тя наистина написа магистърската си теза за Невероятните приключения на Кавалер и Клей…).
Разбира се, че никога не съм го чел.
Година по-късно бях отхвърлен в действие, след като Вонегът почина, така че купих Cat’s Cradle. Все още не я прочетох и тя стои тъжно на рафта ми, занемарена, заедно с всички други книги на мъртви писатели, до които исках да стигна, но не го направих..
Ясно е, че не съм сам в виновните си покупки – въпреки че някои може да купуват и с носталгични цели. Има добре записан спад в продажбите, който се случва, след като известен музикант или автор умре. Очевидно няма действителен термин за това, но аз мислех с колегите Book Rioters Ребека и Грег за подходящи термини. Предложението на Грег – „The Death Swell“– беше мое
любим, но приятел на Ребека предложи „Последното отброяване“, тъй като издателят има само 70 години от момента на смъртта на автора, за да прави пари от своите произведения, защитени с авторски права. Това е малко прекалено мързеливо за мен, но мога да оценя настроението.
Някой друг прави ли това, защото се чувства малко като фалшива почит, да четеш автор само защото е починал?
Притежавам копие на Фаренхайт 451 и по-скоропросто платете на думи, искам да се заклевам, че всъщност ще го прочета това лято. Защото има какво да се каже за почитането на наследството на автора, дори ако ви го напомнят само когато ритнат кофата, нали?
Дали наистина ще го прочета е съвсем друг въпрос.
Колкото повече мисля за това, толкова повече се чувствам виновен, че се чувствам виновен само за това, че не съм прочел автор, след като е починал. Цялата тази вина.
Може би съм повече католик, отколкото си мислех.
