2023 Автор: Fred Peacock | [email protected]. Последно модифициран: 2023-05-21 15:49
Любимият на всички, не-заядлив граматик Миньон Фогарти имаше друга публикация тази седмица за думи, които дори и най-добре изговорените сред нас може да злоупотребяват. Ако, например, някога сте споменавали „тримесечен юбилей“или сте описвали нещо, което всъщност не се е случвало, като „буквално“случващо се, значи сте били толкова виновни за това, колкото и аз.
Защо пропускаме тези значения? Обикновено това е така, защото сме чували дума или фраза, използвани толкова много пъти в грешен контекст, или без контекст, или просто не обръщаме внимание на това, което всъщност казваме.
Което ме накара да осъзная: същото важи и за четенето.
Докато тълкуваме литературата, ние я тълкуваме погрешно, от Шекспир през Хемингуей до Хари Потър (и нека не започваме с Библията). И докато едно е да не разбираш истински намерението на автора, друго е да го цитираш като истина.
Съставянето на списъци с най-погрешно тълкуваните цитати на канона очевидно е почетно призвание, поне в интернет, и няколко прилични, които вече има, могат да бъдат намерени тук и тук.
Най-често срещаният диапазон от прости погрешни разбирания на въпросителните местоимения на Шекспир („Защо си, Ромео?“не означава „Къде си?“– той стои точно там – но „Ромео, по дяволите, защо трябва да си Монтегю?“) за провал да се вземе предвид цялостният контекст („The Road Not Taken“на Робърт Фрост е критика на индивидуализма, а не почит).
И ето един хубав списък с някои широко цитирани цитати от литература, които, знаете ли, всъщност не съществуват в литературата, като например „Музиката има чар, за да успокои дивия звяр“(оригиналът е „дива гърда“”) или „Елементарно, скъпи мой Уотсън“(Шерлок Холмс на Артър Конан Дойл често казва „Елементарно“и „Скъпи мой Уотсън“, но никога в една и съща конструкция).
Твърде често забравяме, че разказвачите – да не говорим за авторите – могат да бъдат изключително ненадеждни и че това, което научаваме от тях, трябва да се приеме с недоверие (или поне с разбиране на това, което има в останалата част от параграфа), преди да го приложим към собствения си живот. Разбира се, спорно е, след като един литературен пасаж достигне статута на популярен цитат, до каква степен първоначалното намерение на автора дори има значение, стига обществото да разбере приетото значение. Но за почитателите на литературата и думите и, добре, точността, е успокояващо да вкоренят казаното в правилния контекст.
„За себе си бъди верен,“от Хамлет, е нещо, което баща ми винаги е обичал да ми казва в (много, повтарящи се) моменти, когато се съмнявам дали може би съм взел определено решение или съм предприел определен проект по-скоро от желание да успокоя друг, отколкото защото искам да продължа сам. Традиционното тълкуване на съвета на Полоний към сина му Лаерт е товатова е призив към индивидуализма, призив за намиране на собственото си призвание. Но хардкорната елизабетинска публика в Globe би разбрала какво всъщност е имал предвид: Работете първо за себе си. Бъди егоист.
Хей, понякога и това е добър съвет. Всичко зависи от контекста.
